Защо точно той? Защо тя? Всяка среща, от която се

Защо тъкмо той? Защо тя? Всяка среща, от която се ражда любовта, ни се коства резултат от верига от прелестни съвпадения. Всъщност изборът е съдбоносен от целия предходен ход на нашия живот.

Защо срещаме милиони хора и обичаме единствено един?

Защо Марина и Алексей, откакто са работили дружно три години, се погледнаха с нови очи едвам в този момент? Какво тласка Елена в обятията на Майкъл, когато, наподобява, има толкоз доста фактори, които ги разделят: възраст, обучение и обществен статус?

Това случайност ли е? Разбира се, че не. Дори в случай че всяко запознанство ни се коства резултат от верига от непредвидени съвпадения, в душите ни постоянно има избран набор от критерии, които не можем да формулираме умишлено, само че които все пак дефинират нашия избор.

Според френския психолог Жан-Клод Кауфман, всеки човек е като рак-отшелник: нашата персона е наказана на постоянно усамотение в черупка и единственият късмет да се измъкнем от нея е да се доверим на обичан човек … да се преоткрием.

„ И ние към момента сме групови същества “, прибавя психоаналитикът Лола Комарова, „ имаме биологична потребност от контакт “.

СРЕЩАМЕ съдебна експертиза С НЯКОЙ, КОГОТО ВЕЧЕ ПОЗНАВАМЕ

Партньорът ни притегля, тъй като неговият облик живее в нас от детството.

Зигмунд Фройд е първият, който показва концепцията, че срещаме единствено тези, които към този момент съществуват в нашето подсъзнание. Същото има поради и Марсел Пруст, който споделя, че първо рисуваме човек във въображението си и чак по-късно го срещаме в действителния живот.

СПАСЕНИЕ съдебна експертиза ОТ САМОТАТА

Емоционалната връзка с майката оставя незабравим отпечатък в душите ни и по тази причина в зрелост непроменяемо се стремим да повторим ранното си прекарване.

„ За малко дете връзката с майката е еквивалентна на живота “, споделя Лола Комарова. – Никоя друга връзка в никакъв случай няма да бъде толкоз смислена. Ирационалният боязън от детството да останем сами води до нуждата от тясна връзка с различен, която ни съпровожда през целия ни живот. Може да възникне такава фикция: в случай че остана дребен, беззащитен, другият няма да ме напусне. „

„ Имаме предпочитание да бъдем разбрани и това също е обвързвано с връзката сред детето и майката “, изяснява Лола Комарова. – Животът на бебето зависи от това дали майката усеща добре желанията му, дали го схваща без думи. И в случай че не сме имали това в детството, ще се стремим още повече да намерим човек, който да ни разбере. “ Ако родителите ни не са ни давали топлота и любов, можем да станем прочувствено подвластни от колегата си.

ТАНЦУВАТЕ ЗАЕДНО

Истински зрялата любовна връзка е като танц дружно. Партньорите се движат дружно, в ритъма на общата музика, само че в това време имат опция да сменят местата си, да се оттеглен или да създадат крачка напред. Любовта, която давате и получавате, единствено уголемява границите вследствие на това периодично повтаряне.

Много хора на към този момент напреднала възраст се питат: „ Успях ли да обичам? Успях ли да предам силата на възприятията си на моя сътрудник в живота? Той съумя ли да се наслаждения на възприятията си? “ Цял живот се учим да даваме и получаваме, с цел да можем вследствие на това да си кажем: „ Колко е прелестно да изпитваш обич! “ И в двата смисъла на тази фраза.

ТОЗИ, КОЙТО МЕ ДОПЪЛВА

Днес влагаме прекалено много очаквания във взаимоотношенията, желаеме те да бъдат безупречни, съвършени. Може би по тази причина търсим сътрудник, който наподобява на човек, който има всичко, което бихме си поискали за себе си. Търсим огледало, което да отразява позитивен облик за нас самите.

„ Може да има рационална причина да търсим сътрудник, който да ни добавя “, споделя Лола Комарова, „ само че може да се окаже и по този начин, че човек не желае да разпознае някои от качествата си и сякаш„ ги трансферира “на различен.

Например, подсъзнателно считайки себе си за глупава и наивна, една жена ще откри сътрудник, който ще въплъти за нея мъдростта и способността да взема решения за възрастни – и по този метод ще го направи виновен за себе си “

ТЪРСИМ СЕБЕПОДОБНИ

В книгата „ Семейството и по какъв начин да оцелеем в него “ британският психиатър и психотерапевт Робин Скинър твърди, че хората постоянно са обединени от общи комплекси. „ Хората се притеглят един към различен от това, което имат„ във витрината “, разяснява Станислав Раевски. – И в действителност най -важното е какво е „ зад екрана “.

Човек може да каже: „ Обичам радостните, само че ненавиждам скучните! “ – и избира момиче, което се забавлява безпределно. И надълбоко в себе си и двамата изпитват безпокойствие или цялостна празнина и от самото начало се забавляват, с цел да го скрият.

Хората със сходни комплекси се групират дружно, като по този метод подхранват личните си проблеми и ги култивират един в различен. Оглеждаш се в близост – всички са идентични, което значи, че при мен всичко е наред! „

И до момента в който човек не осъзнае играта, която играе, той ще разиграва сюжета на същата връзка.

ЛЮБОВ, АРОМАТ И … ИМУНИТЕТ

Нашият мозък търси взаимно допълнение в различен човек. При избора на сътрудник ние неумишлено се придържаме към тази логичност: в случай че имунната ми система ме защищава от една група вируси, а имунната система на моя сътрудник го защищава от друга, тогава имунната система на нашето дете ще бъде даже по -силна от нашата.

Особена роля в този развой играят миризмите, които предават генетична информация за структурата на имунната система.

„ Имаме две системи за подушване “, споделя Сергей Столяров, лекар на биологичните науки, началник на отдела по ембриология на Научноизследователския институт по човешка морфология на Руската академия на медицинските науки. – В допълнение към главния, има и втори, който се назовава „ vomeronasal “ и служи за изясняване на половите цели.

С негова помощ улавяме полови миризми – феромони. След като ги проучва, мозъкът изпраща сигнал до ендокринната система, която създава полови хормони и стартира любовта. „

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО НЯМАМ

В любовта желаеме да получим това, което не можем да получим – усеща, които ни свързват с обектите на предходни привързаности. Искаме още веднъж да се насладим на насладата, която ни подариха, или да излекуваме раните, които са ни нанесли. Но в упованието, че някой различен ще успее да компенсира това, което не получихме в точния момент, ние носим лъжлива вяра.

19-годишният Александър обича Ирина, която е с 16 години по-голяма от него. Приятелите му не схващат тази връзка и се ядосват, заради което Александър спря да ги вижда вечер. Но във връзката с Ирина младият мъж търси освен обвързаност и схващане – той се нуждае от суровост и възприятие за сигурност, което Александър не е получил в детството и което тя обилно му дава.